„Я НЕ ЗНАЮ, ЗАЧЕМ УПРЕКАЮТ МЕНЯ…”
Мирра Лохвицкая (Мария Александровна Лохвицкая, 1869-1905 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ НЕ ЗНАЯ ЗАЩО МЕ УПРЕКВАТ
Аз не зная защо ме упрекват дори,
че в творбите ми премного огън гори,
че стремя се насреща към живи лъчи
и не искам в стиха ми тъга да звучи.
Че в стиха ми царица изящно блести
с диадема от моите пищни коси,
че от римите аз огърлица плета
и че пея за обич и за красота.
За безсмъртие няма душа да продам
и сред песните любя най-звънките там.
От безумни нищожни мечти се прикрих,
неизменен е моят горещ женствен стих.
Ударения
АЗ НЕ ЗНАЯ ЗАЩО МЕ УПРЕКВАТ
Аз не знАя заштО ме упрЕкват дорИ,
че в творбИте ми прЕмного Огън горИ,
че стремЯ се насрЕшта към жИви лъчИ
и не Искам в стихА ми тъгА да звучИ.
Че в стихА ми царИца изЯштно блестИ
с диадЕма от мОите пИштни косИ,
че от рИмите Аз огърлИца плетА
и че пЕя за Обич и за красотА.
За безсмЪртие нЯма душА да продАм
и сред пЕсните лЮбя най-звЪнките тАм.
От безУмни ништОжни мечтИ се прикрИх,
неизмЕнен е мОят горЕшт жЕнствен стИх.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Мирра Лохвицкая
Я НЕ ЗНАЮ, ЗАЧЕМ УПРЕКАЮТ МЕНЯ…
Я не знаю, зачем упрекают меня,
Что в созданьях моих слишком много огня,
Что стремлюсь я навстречу живому лучу
И наветам унынья внимать не хочу.
Что блещу я царицей в нарядных стихах,
С диадемой на пышных моих волосах,
Что из рифм я себе ожерелье плету,
Что пою я любовь, что пою красоту.
Но бессмертья я смертью своей не куплю,
И для песен я звонкие песни люблю.
И безумью ничтожных мечтаний моих
Не изменит мой жгучий, мой женственный стих.
---------------
Руската поетеса и драматург Мирра Лохвицкая (Мария Александровна Лохвицкая) е родена на 19 ноември/1 декември 1869 г. в Санкт Петербург. Завършила е Александровския институт в Москва (1888 г.). Първите си стихотворения публикува през 1889 г. в петербургското сп. „Север”, след което следват публикации в издания като „День и ночь”, „Художник”, „Нива”, „Всемирная иллюстрация”, „Северный вестник”, „Русское обозрение” и др. В историята на литературата тя влиза като „руската Сафо”. В лириката си се изявява с мелодичен и изящен стих, като възпява чувствената любов, езическата страст и свободата на чувствата. Авторка е на стихосбирките „Стихотворения (1889-1895)” (1896 г.), „На пути к Востоку” (1897 г.), „Стихотворения (1896-1898)” (1898 г.), „Он и Она. Два слова” (1899 г.), „Стихотворения (1898-1900)” (1900 г.), „Стихотворения. Т. IV (1900-1902)” (1902 г.), „Стихотворения (1902-1904)” (1904 г.), „Собрание сочинений” (в 5 тома, 1904 г.), „Перед закатом” (1907 г.) и др. Умира на 27 август/9 септември 1905 г. в Санкт Петербург.